Културният език на растенията

Символика според различните култури и религии, най вече- източноправославните представи, в нашия съвременен културен бит и в личен план.

Четиво за всички възрасти, за всяко семейство, за културния и обществения работник, за съвременните дами с добро възпитание и техните галантни кавалери

aзалия- израз на страст и темперамент.

алой /алоево, райско, орлево дърво/- знак на непринудени отношения, на вечен живот. Горчивината му се приема за символ на покаяние и страдание. Растението през своя живот цъфти само веднъж, което се приема за символ на еднократното девствено майчинство на Дева Мария. В офиса е най добрият абсорбатор.

алцея (Alcea L.)- градинска ружа /виж ружи/.

Амарилис /три етърви/- носи названието си от това, че неговите цветове са обърнати в три различни посоки /т.е. скарани етърви/. /Червен/- знак на уважение.

анемония /съсънка/- умирайки, Адонис дал живот на анемонията. В езика на цветята, тя символизира постоянство в любовта, но и на мимолетност, на любов подложена на менливи страсти, в християнските представи- грижи и скръб, на които припомня Страстта Христова.

Красотата на анемонията се крие в скромния и вид, символ на душата, приемаща противоречиви духовни влияния. Загатва за богатствата и щедростите на живота и за неговата мимолетност.

На своята мимолетност анемонията дължи името си, което на гръцки означава “вятър”, сътворена от вятъра и отнесена от него.

Според някои автори анемонията е библейският полски крин.

Анемонии сини- признание- “предан съм ви”.

астри-калистеус (сем. Asteraceae)- наименованието на рода произлиза от гръцките думи кало- хубост и стефос- венче- цветен акорд на неувяхваща женственост.

Бяла астра- знак твоето приятелство смекчава моите страдания.

асфоделия или асфодел (asphodelus allus)- /бърдун/- знак очакване на добри вести.

В Римокатолическата църква е емблема на Дева Мария. По късно се свързва с идеите за разкаяние и траур.

В средиземноморските земи се приема за символ на скръб.

По древни предания растението е расло по поляните на подземния свят, където служело за отмора на душите на мъртвите. В подземното царство на Хадес сенките на Орфей и Евридика бродят в здрача на полята обрасли с бледни асфодели…

Посветено е на Хадес, Деметра и Персефона. Цветовете му са служели за украса на образите на древни богове.

Асфоделията е свързвана с планетата Сатурн, а според други древни представи може да прогонва зли духове. Тя е символ и на загубата на смисъл и на усещания.

бадемов цвят (Posaceae)- знак, желание за годеж.

бамбук- според източноазиатското изкуство, кухата му сърцевина олицетворява скромност, а неизменната му зеленина- дълголетие. Възлите се тълкуват като стъпала /позиции/ по възходящия път към познанието.

В Япония- пускащият филизи бамбук символизира вечна младост и неукротима сила.

бегония (Begonia L.)- гижица, гизд-разкошен, гизда- бели, розови, червени... Знак на внимание.

бергамот-

блян (Hyoscuamus niger L)- змийско цвете, пищи поп, луда попадия.

богородиче- (Labiatae)

божур (Paeonia L.)- роза на Петдесетница, знак за закрила на любим човек, на искреност, на лоялност. Предпазва от зли очи. Зрим знак на преклонение и почит пред народни герои загинали за по добър обществен живот.

В Европа нерядко е схващан като “роза без тръни”- Дева Мария. На мореплавателите божура е препоръчван като предпазно средство срещу опасностите в бурно море.

В езика на цветята е предупреждение- гордостта ти е непоносима, но е символ за внимание и предпазливост на чувствата.

Поднася се на романтични момичета и чувствителни жени, които държат на чистите отношения.

В източна Азия белоцветните сортове са символи на достойнството, богатството и честта. Китайците като израз на любов поднасяли божур.

бонзай- подарък от миниатюрни растения- символизира човешката красота в търсенето на връзката между създателя на вселената и човека.

аблена /аблен/- народно наименование на планински божур. В Йовковия разказ писателя чрез замяна на втората буква б с л го преосмисля на Албена

босилек (Ocimum basilicum L.), на гръцки василико-царствен, царски /царско цвете/- босиляк, босильок. Моминско и религиозно цвете. Представлява царската власт. Насочва към сакралните владетели на света- митичният базилевс и змея Василиск посечен на коледа. Символ на календарни и семейни празници. Листата му притежават вълшебни свойства.

Знак за обич, за здрави отношения.

“твойта китка босилкова,

дет я носиш над ухото,

над ухото под бял дюлбен”.

В народните песни се споменава като важно цвете в градината.

“Та ме сади ран босилек,

да ме берат вакли юнаци,

да ме берат дребни моми”....

Той е важен символ при срещите между момите и ергените.

“То и даде огледало,

тя му даде стрък босилек”...

...”Слезни Радо от чардак,

откъсни ми стрък босилек”...

С него се кичат млади и стари, момите и невестите го носят на главите, а бабите в пазвите.

Голям и малък празник без босилек не става: “На Коледа сая вечер,

наточи си божа майка

крондил вино, стрък босилек”...

С босилек ръсят свещениците: “Без босильок смъртник не изпращат,

мома не венчават,

дете не кръщават”...

А момите да са “с цвете украсени, с босилкови думи”.

В църквата босилека символизира високата длъжност и задължения на свещенослужителя, а със своя приятен аромат напомня за качествата на отвъдния живот.

При заораване на нивите ярема се украсява с китка цвете в която задължително присъства и босилек.

босилек /овчарски/- пази от уроки

бръшлян (hedera helix)-Зевс обичал Самела- дъщерята на тиванския цар Кадъм. Хера намразила Самела и пожелала да я погуби. Умираща Самела родила беззащитния Дионис. От Гея /земята/ израснал гъст зелен бръшлян и скрил новороденото, като го спасил от гнева на Хера.

Бръшляна е обичайно украшение на Дионисий, за да потопи в мистичен делириум жените, които се противят на честването му.

Знак на привързаност, вярност, радост, постоянни чувства, възкресение. Понеже е вечнозелен и на безсмъртие.

Според древни представи венец от бръшлян предпазва от напиване, а в гостната премахва безсънието. В офиса е добър абсорбатор.

Безплодието на бръшляна е “резултат на клетва” от Св.Богородица.

великденче (Lamium purpureum L.)- гергьовче, петльови гащи. Според народните обичаи се бере на Великден, слага се във вода и с нея се мият децата и момите, за да бъдат бели, червени и здрави.

виолетка – виж. теменужка

върбово клонче- Бог заповяда на евреите да вземат клонки от най хубавите дървета, особено от речните върби, да ги държат в ръцете си пред Господа, в знак на веселие… Знак на радост при посрещането на Исус Христос в Иерусалим /в нашите сърца/... Символ на здраве. В шестата неделя на Великия пост православната църква освещава и раздава върбови клончета на християните. На Връбница осветените клонки се отнасят в къщи, където се приема че през годината предпазват от всякакви злини /особено от мълнии/. Върбовото клонче навява мисли за всеобщото възкресение и спасителевата смърт на кръста, в замяна на която е дадено възкресението и символизира победата над смъртта. При настъпването на пролетта тя най-рано се съживява за живот от всички други растения, след зимата. Защо тя първа проявява това в себе си? Не е ли за това, че тя вирее на места ниски и влажни, тихи и заветни. По примера и нейният знак е символ на смирение, в което истинският християнин върши своите благодеяния спрямо околните.

Върбата в християнските представи се счита за символ- извор на мъдростта, понеже от нея като от непресъхващ извор може да се откършват зелени клонки, като в това отношение е сравнявана с Библията.

В народните ни представи тя се оприличава на девойка:

“върбица се превиваше

през две, през три бързи реки.

не йе върба, ни ракита,

нало ми йе малка мома”...

В Китай върбата е пролетен и еротичен символ. При збогуване между приятели и колеги се разменят върбови клонки.

върба миризлива- в епохата на керванните съобщения между оазисите на пустините в средна Азия е служила като продоволствие по пътя. И до сега е останал обичай в селищата на Средна Азия да се засажда това растение.

върба плачуща- заради печално провесените си клонки в романтизма се приема за символ на смъртта.

гардения- символ на нежно и чувствено усещане, чаровност.

гербера (Gerbera caff corr Spreng)- подходящ за дар на колежка, преклонение пред ума и

гладиол (Gladiolus L.)- при определяне на тайна среща, гладиолът в средата на букета сочи часа с броя на цветовете си. Знак на искреност.

глог- цъфнала бяла клонка- тайно желание- “...но бъдете дискретен”. Розова клонка- предупреждение-“бъдете внимателен”.

глухарче (Taraxacum officinale Veb.)- мартенче, борец, великденче, пролетни, или есенни слънчица. Знак на пробуждане, за затопляне на отношенията.

далия (сем. Asteraceae)- знак- родината дава сърцето на човека, сърцето ми е винаги при теб. Символ на достойнство и елегантност.

дебелец /Веленовскиев/- осоговски бранибол /за ухо/- пожелание- бъди внимателен, изостри си, изчисти, излекувай сетивата, слушай.

детелина полска- въпросителен знак- кога мога да те видя? В християнското изкуство символизира Св.Троица.

детелина четирилистна- знак- щастлив съм само когато съм с теб.

димитровче- символ на нежност

дрян (Cornus mas L.)- на турски къзълджък, символ на здраве, смята се че е и най дълговечно дърво, затова е символ и на дълъг живот. Понеже цъфти най рано по българските земи, предизвестява че зимата си отива и затова е символ`на радост и младост, но понеже узрява най късно е символ на дълговечна мъдрост.

Голямо дряново дърво /самовилско дърво/- знак за самовилско присъствие

От народната приказка за дявола, който седнал под най рано цъфналото дърво, взел кантар и зачакал да обере узрелите плодове е изразът: “Чакал дяволът да узреят дренките”...и от там дрянът е символ на мъдро пожелание за печалба и успех в търговията.

Дряновицата е известна със своята здравина, затуй в народната песен се споменава “деветгодишна дряновица”. В Одринско, в една народна песен се пее: “твоят е братец затворен, в Дрянополски темници”- в смисъл на здрави, непревзимаеми съоръжения. В Кюстендилско след Малка Богородица около 10 септември берат дренки и ги сушат “за сръце, срещу дрисък и кръвав раноклек”. На Ивановден всеки трябва да се окъпе с дрян. Той играе важна роля в народните обреди и народните обичай. Полазниците, коледари и сурвакари извършват своите действия с дрянови атрибути. През русалската седмица която почва от Св.Дух русалките танцуват в ефира със своите дрянови тояги. На Бъдни вечер в празничната баница се поставят дренови пъпки, за здраве през годината, докато плодовете са символ на есента, на житейската мъдрост: “Дойдоха дренките, дойдоха и седенките”. Дренките са символ на здрава и богата реколта. Домовладиката на Бъдни вечер благославя: “Зръната на пшеницата да са као дренки”. Народни пословици: “Озреяа дренките, че се виси по седенките”-Кюстендилско, “Дрянова работа”- здрава работа, “дай му дренка да не хленка”- в смисъл да упътиш някого да мисли градивно, “в една гора берат дренки”- в смисъл на разбирателство, здрави отношения.

дъб (Quercus L.)- наименованието е праславянско, като първоначално се е произнасяло домбр, оттам и старобългарското дъбрава. Под гостоприемната му сянка, са извършвани много обществени работи, религиозни обреди и молитви, правени са жертвоприношения, съдби са решавани и царе са коронясвани.

Дъбът и терпентиновото дърво са стояли на първо място сред свещените дървета при древните евреи. Техните имена са много сходни. В Стария завет често е трудно да се определи дали става дума за дъб или за терпентиново дърво. Те са отличителен белег на местности.

Много често дъбове поединично и на групи растат край някой параклис с бели кубета, предполагаеми гробници на мохамедански светии. Много от тях са посветени на патриарси и пророци, няколко на Иисус и апостолите, други носят имена на герои от преданията, в чест на личности, места и събития от чисто местен интерес. Дъбовите дървета са места където обитават много духове, паметници на прастарите човешки суеверия. На арабите от пустинята, друзи, християни, евреи и т.н. Над тези места владее дълбок религиозен мрак.

Дъбовете имат способности да лекуват от болести, само да си пожелаем това под техните сенки. Това са и места за пожелания. Дървото дарява блага. Докосването до листата му носи здраве, допирането на клонка до ръцете или лицето освобождават от болест, дарява жизнена енергия с придаване силата и дълголетието на дървото. Под неговите клони идват да спят за да оздравеят. Арабите връзват зелен или червен плат по клоните му, за да осигурят здравето на любимо дете.

Осия казва : “По връх планини принасят жертви и по ридове кадят под дъб..., защото им е хубава сянката; затова дъщерите ви блудствуват и снахите ви прелюбодействуват” Пророкът има предвид религиозната проституция, която се е осъществявала в сенките на свещените дървета, макър че в по късни времена таченето на дъбовете пророците осъждали като езически обряд. В по ранните периоди те са играли важна роля в народната религия и самият Яхве е бил тясно свързан с тях. Яхве се явил на Авраам при оракулския дъб и там Авраам му е изградил жертвеник. Авраам седял при дъбовете Мамре при входа на своята шатра, когато бог му се явил в образите на трима мъже.

Под дъб край светилището на Господа в Сихем Иисус Навин туря голям камък, като свидетел. “Написа тия думи в книгата на Божия закон, и зе голям камък та го изправи там под дъба, който е близо до Господнето светилище” /Ис.Нав.24:26/. При сихемския дъб хората от града направили Авимелех цар (Съдии израилеви 9:6). Според една версия костите на Саул и синовете му са заровени под дъба в Иавис. Под дъб по указанията на пророк Самуил, Саул е трябвало да срещне тримата мъже тръгнали да принесат жертва на Господа при Ветил. Как тримата мъже при дъба поздравяват бъдещия цар, напомня срещата на Авраам с Бога, който му се явил като трима мъже. В първоначалния разказ поздравът на тримата мъже при дъба има по дълбок пророчески духовен смисъл. Всичко взето заедно с коронясването на Авимелех под един дъб се показва, по стари поверия, че от духа на дъба се е очаквало в образа на троица да благослови царя при коронясването му. В светлината на тези поверия погребването на Сауловите кости под дъба придобива нов смисъл. От тук естествено е този който започва своето царуване благословен от божеството на дъба, да намери блажен покой в сенките му. При Хеврон на мястото около свещеното дърво на панаира, който се е провеждал заедно с летния празник, е изиграл печална роля в историята на евреите, защото след потъпкването на тяхното последно въстание през 132-135 г.сл.н.е. от римляните, на този празник били продадени като роби огромно множество от еврейския народ, и еврейската нация била заличена тъкмо на мястото, където според преданието Авраам я основал.

В народните ни песни дъбът е символ на сила, в сватбарска песен сватовете се питат:

“Ой, дъбе, дъбе, ой зелен дъбе,

Защо си дъбе зелен повехнал,

Дали те, дъбе, слана ослани

или те, дъбе, пожар пожари”...

Дъбът е символ на мъдрост и величие: “Изправил се като дъб”, на твърдост, “Мълчи като дъб”. В апокрифната “Беседа на трите свидетели” /Хв./ се казва: “земята плува в неизмерими води, тези води стоят на една плоска скала върху четири златни кита, китовете на огнена река, а тази стихия врху железен дъб”.

Старите славяни са го почитали като дърво на Перун. По иконостасите присъства като украшение и символ като стилизирани дъбови клонки. Дъбова шума олицетворява венец от нравственост и добродетели. В емоционален план контурите на дървото и дървесината му внушават увереност, стабилизира настроението, засилва положителните мисли и намерения.

дървото на Юда-

дюля- есенно слънце, олицетворение на мъдрост и топлина. От гръцкото название на дюлата “мели мелон” т.е.медена ябълка произхожда и международната дума- мармалад. Мнозина са склонни да виждат в плода на дюлата, “ябълката на раздора”, за която спорели три богини: когато те предложили на Парис, сина на троянския цар Приам, да реши коя от тях е най хубавата, той присъдил ябълката /дюлата/ на Афродита.

еделвайс- символ на вечността- “цъфти усамотен, сред дивния вълшебен мир”.

елхова клонка- символ на вечен живот.

ела- в народните представи се оприличава на девойка:

“...ой убава ело, мала моме”.

Девойката отивайки при избранника на сърцето си, като- “ ела се вива превива” та с “рода се прощава”.

Елата като коледен /новогодишен/ символ идва по нашите земи по подражание на старите римляни, които на новогодишната трапеза окичвали цялата къща с лаврови и маслинови клончета. В Германия се появява елхичката на северните гори. Като признак за коледното време е разпространен обичаят да се кичи къщата с елхови клончета. Първата коледна елха в сегашния и вид е била накичена в Страстбург в 1605 година. След турското присъствие по българските земи към коледната обредност по Бъдни вечер се прибавя и новогодишна елха, чрез руско и чешко влияние.

еньови цветя /китки/- или билки брани на Еньовден, като баба по бабешки, за бабини баилки и за дедови маилки- за здраве, знаци на деликатност и уникална персоналност.

еньовче (gallium verum)- драганка- символ на здраве, слънчево настроение и добри пожелания.

ерика- самотност

ечемик (Hordeum vulgare L)- свързан е с обичаи за благополучие и добри пожелания.

жасмин /Камелия/- символично творение на сладострастието. Аромата му предизвиква лека еуфория. Съблазнителен аромат за романтична елегантна дама. Еротичен знак. Нощна среща- /уханието му е най силно през нощта/. Оръжие на Купидон. Инструментариум на дръзки и сигурни в победата си индивиди- “искам да изживеем всичко, побързайте”... Малко букетче в семейната спалня е повод за обогатяващи... взаимоотношения.

живениче (Brunella vulgaris L.)- посечено билер, понеже се лекуват с него посечни

рани, богородиче, добриче. Знак за желание към оздравяване на отношенията.

жълтурче- надежда, вярност.

зановец- в славянските страни и сред власите е свързан със сватбарските обреди. Символ на слънчева радост, изящество и красота, медено богатство.

здравец (geranium)- пожелание за здраве, бодрост и дълголетие,бабино винце у пазвата скрито: “зиме лете се зелено цвете

без него се булка не венчава

без него се дете не кръщава”...

...“турат го на вакли ягненца

носат го у черкви на молитва,

а у празник право на орото”...

Символ на здраве. Здравеца иска “моми и ергени да го берат”, от него “на детето зелен венец, да е дете заман здраво”. “Колко здравец по планината, толко здраве в тая...къща”

звъника (hupericum perforatum)- жълт кантарион- слънчев лъч за душата, открита романтичност.

змийско грозде /Arum maculatum/- знак- не унивай.

зюмбюл (Hyacinthus L.)- арсланово /ловджийско/ око.Обожаваният от певеца Тамирис, бога на западния вятър Зефир и бог Аполон- спартански принц Хиацинт, дал живот от разпръсканата кръв при смъртта си на хиацинтът, или зюмбюлът. Бог Аполон неволно погубил принца при мятане на диск, отклонен от ревност от бог Зефир. Гробът на Хиацинт в Амикла е почитан при големи празненства на спартанците.

Зюмбюлът е символ на скромност и смирение, но и на красивата младост. Според Йовковия литературен герой Люцкан- на радост от сърце, в която любовта дава надежда..

Зюмбюл /бял/- знак- бледа мечтателко, сърцето ми е твое.

В Ориента е знак за обич на младоженците.

иглика (Primula L.)- ангелика, самовилско, Христово цвете, що “ливадите позлатява”. Предпазва от зли очи.

“Кога роса роси

се развесели,

кога слънце гряе

се превива”

“Иглика- девойка” е символ на чистота и на моминска хубост: “я съм най убава

от всичкото цвяте”

на младост- “лика прилика- като два стръка иглика”, на възраждане-

“Разцъфтя игличинката

и обраа я воловарчета,

занесоа я

долу в селото

раздаваа я,

по малки моми,

по лазаркини

за идат да лазаруват”.

Знак-покана- ключът към щастието ми е в твоето ангелско, чисто сърце.

Аглика- форма на Иглика

имел /viscum/- важен символ за коледните празници. Заради вечнозеления си цвят се счита за символ на безсмъртие. Под неговите клонки, според английския обичай, всеки можел да целува всекиго.

индрише (Pelargonium roseum Willd)- бабино цвете. Покана, знак за семеен уют и разбирателство, желание за запазване, консервиране на добри отношения /приема символиката и на здравеца/.

ирис- или перуника- приятелството ти значи много за мен.

исоп /origanum maru/- ароматично растение от което се правят китки за поръсване. Символ на скромност в сравнение с величествеността на ливанския кедър /3 Царства 4:33/. Свързва се с обреди за пречистване на душата: “Поръси ме с исоп и ще бъда чист” /Пс.50:9/. Символ на покорност.

кактус- свекървина глава, символ на издръжливост.

кала- калии - израз и означение на възхищение от красота, символ на младоженката. В Западна Европа е траурно цвете

калдьрьмче- (Portulaca Grandiflora)

камбанки (Campdnula L.)- бъбривост

кандилка /Aguiledia vulgaris/- неблагодарност, свързано е с немската богиня на любовта Фрея. Знак за изчистване на отношения от алчност.

карамфил (Dianthus L.)- за венчален венец се уплитат- трендафил, босилек, карамфил. Служи като залог за любов. От немското му име Nelke- гвоздейче, се свързва със страданията на Христос.

Карамфил /червен/- подарък за любим човек, знак- не можеш да устоиш, пламенен копнеж разтърсва гърдите ми. В народна песен ергенчето се оприличава на кадър карамфил. За други случаи показва немарливост, липса на въображение.

Карамфил /лилав/- преклонение пред интелектуалните способности на дамата.

Карамфил /пъстър/- намек за флирт.

В Турция и Азия символ на щастие.

Знак на социалдемокрацията в немски говорящите страни. Във Франция символ на борба и революция, а в Германия на постоянство и вярност.

Карамфил /бял/- символ на чистота, съкровенно приятелство, на жизнерадост, на християнсоциалистите.

кипарис- символ на дълголетие, на надеждата за отвъдното. Свързан е с легенди за подземния свят. Предотвратява магии. Надгробно дърво. Ориген описва кипариса като символ на духовните добродетели защото мирише на святост.

клен- това е единственото растение, което Господ е разрешил на Адам да вземе със себе си след изгонването му заедно с Ева от Рая.

кобея /пълзяща- според древни поверия пълзящите растения предпазват от зли сили, носят щастие и благополучие на дома/- символ на благополучие в семейството. Казват, че тя привлича светлината и огрява като добрият Ангел-хранител дома. Успокоява и внася хармония в душата.

кокиче (Grocus L.)- гъоче от гр.в смисъл хитрец, шегобиец- тъй като цъфти най рано през пролетта и подлъгва хората, че зимата си е отишла- родено от последния дъх на снега, ангелска целувка- оронена от небето.

“на пролет благодатна

усмивчица приятна”

Ив.Вазов

“момиченце кокиченце,

кой ти даде тази риза”...

в края на сезона на бурканите.

Символ на издръжливост, на пролетта, на нови отношения.

Признание пред дамата на сърцето за нейната чистота и непорочност.

комунига- пази от уроки

котенце /пролетно/ Pulsatilla vernalis L)- символ на нежност, ласка…

крем /крин/ (Lilium L.)- замбак, символ на луксозно докосване. Признание пред любимата че тя е силна и властна жена. За египтяните означава свобода и надежда. В “Песен на песните” кремът знаменува любезност. Съвършенствата на невестата се оприличават на този красив бял символ. Библейската поезия потапя в нежност и ласки:

“Аз съм роза Саронова и долински крем.

Както е кремът между трънете,

Така е любимата ми между дъщерите.”

Спасителят е направил едно изящно изображение: “Погледнете кремовете в полето как растат.” Народното наименование на жълтият планински крем е самодивско лале. Царственото, величествено лале носи наименованието тибетско и т.н.

крин (Hemerocallis L.)- “Взрете се в полските кринове как растат: не се трудят, нито предат; а казвам Ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях”. Крин поднесен на дама е израз на преклонение пред нейната индивидуална същност. Според някои изследователи лилия и библейският крин са едно и също цвете.

лавър- /лаврови листа/ (laurus)- свързано с култа към бога на слънцето Аполон. Един мит разказва че обиденият от него бог Ерос със стрела предизвикваща любов пронизал сърцето му, а с друга убиваща любовта стрелял в сърцето на нимфата Дафна- дъщеря на речния бог Пеней. Бягайки от Аполон, Дафна се превърнала в лаврово дърво. От тогава венец от лаврово дърво краси главата на Аполон, а лаврови листа неговата лира. Опечаленият бог заповядал лавровото дърво никога да не повяхва. Според една легенда е единственото растение което не е поразявано от мълния. В християнството е символ на вечния живот. По древни представи лавровите листа пречистват след душевно опетняване. Олицетворява мирния живот след победа. Богинята на победата Нике, като алегоричен образ е изобразявана с лавров венец в ръка, който поставяла върху главата на победителя, символ на слава.

лайка (matricaria chamomilla)- енево цвете, подрумиче, бяла радка, душица /на дете/. Оприличена е в народните представи на малка девойка “със златно сърце и бяла рокличка”, на детски очички. Цвете за улични случки.

лале (Tulipa L.)- гордост, образ на великолепието, търся твоята вътрешна красота. Изразява удовлетворение в любовта и знак на най искрени чувства и обич. Латинското му наименование идва от формата му. Първоначално било наричано дулбаш- турска чалма, а по късно приема името тюрбан. В нас е познато с персийското си название- лале, където било отъждествявано с любовно признание. В Азиатска Турция имали празник на лалето, на който султанът доказвал любовта си към своите жени

лепка (gallium aparine)- бяло или обикновено еньовче. Сред циганските обичаи в Кюстендилско на Херделези момите лепят по дрехите си трефката лепич, за да се лепят по тях ергените.

лилия- древна легенда разказва как поникнала от кърмата на Хера /Юнона/. Тя отблъснала сучещия малък Херакъл от гръдта си и от покапалата по небосвода и земята кърма се образували “Млечния път” и лилиите. Бялата градинска лилия, самодивско лале- произлиза от Изтока. Тя е критска, египетска, асирийска емблема. За всички народи е символ на чистота и ясни отношения. Знак на сафир-евр. хубост. Украсява косите на музите, свързана е с феите и елфите, посветена е на римската богиня Юнона. Изобразявана е като атрибут в ръцете на критския принц от Кносос. В периода на ранното християнство, лилията фигурира като орнамент върху скиптрите и короните на западноевропейските монарси. Франция е била кралството на лилиите, което е намирало отражение в редица поетични изрази. Поднесен букет от лилии е проява на деликатност и вкус. Според една библейска легенда някога Йоаким и Ана променили намеренията си да посветят Мария на храма и решили да я омъжат. Претендентите за нея се споразумяли, тя да се падне на този който е най целомъдрен. В изпитанията всеки претендент донесъл обикновена суха пръчка и всички молитствали за божията помощ в очакване на знамение. Единствено върху пръчката на Йосиф се появила и разцъфнала великолепна лилия. Тя била по красноречива от всякакви думи и дела.

В християнството лилията е символ на чистота и на целомъдрена любов. В библейската традиция е символ на избора на лъбимо същество. Участва и в символиките на смъртта.

В Песен на песните 5:13 се споменава за червена лилия, тъй като устните се сравняват с нея, от която “капе чиста смирна”.

Според древна легенда богинята на любовта Афродита /Венера/ възненавидяла растението излъчващо невинност и чистота и го заклеймила да напомня фалос на осел- олицетворение на творческото начало. Но като цвете на Венера влиза в различни съчетания на емоционално тайнствени, лунни и женски символики.

Откъсвайки лилия или бял нарцис Персефона е отвлечена от влюбения в нея Хадес през внезапно отворила се цепнатина в земята до подземното му царство. В следствие на тази легенда лилията се превръща и в символ на изкушения, или врата на ада.

лоза (Vitis vinifera L.)- “родовита,

плодовита;

раздели братя,

разцепи глава”...

В народните представи тя е символ на изобилие: “Девойка Света Неделя

ка ойде у лозята,

лозе и се преклонило,

она го благословила,”

символ на хубост: “изви се лоза край града

Нейка мома хубава”

В иконостасните пространства на църквите е често срещана като елемент, както и лозовия плод- символи на плодородие и изобилие. Подсказвайки ни че стремейки се към духовното, ние имаме нужда от определени материални блага.

Плода на лозата, когато е ферментирал в бурето и се е превърнал във вино е тих като ангелче, но когато влезе в каната, вече се превръща в малко дяволче.

Една народна приказка разказва как лозата била подарена на човека.

Слязъл бог Дионисий на брега на остров Тасос, поразходил се във вътрешността му, но бързо ожаднял под парещите лъчи на слънцето. Вода наоколо нямало, по земята растяли само тикви, а по дърветата се увивало някакво непознато за него растение, по което били узряли красиви наглед гроздове. Откъснал от тях за да утоли жаждата си и плода много му харесал. Това било плода на лозата. Скоро му се придрямало. Разполовил една наблизо растяща тиква, изчистил я отвътре и изтискал в нея гроздов сок. Пил от него, утолил жаждата си и скоро заспал под едно дърво. Когато се събудил ожаднял, той се пресегнал към разполовената тиква и изпил останалия в нея гроздов сок, който междувременно бил вече ферментирал. Харесало се божественото питие на Дионисий, развеселил се, благословил лозата и решил да отнесе растението за да го даде на хората. Потърсил нещо за да сложи в него влажна пръст и да отнесе през морето едно от тези растения. Открил едно черепче от птичка, сложил в него във влажна пръст едно лозово растение и потеглил. Но скоро пръстта и растението изсъхнали. Върнал се на острова намерил череп от мечка и повторил начинанието. Но резултата бил същия. Върнал се за трети път, намерил челюст от магаре, напълнил я с влажна пръст в която посадил едно лозово растение и този път успешно го подарил на хората. Давайки лозата Дионисий им разгадал смисъла на своите приключения: Ако някой пие от ферментиралия гроздов сок в умерени количества, душата му става лека като на пойна птичка, ако увеличи количеството започва смехотворно да се чувства силен като мечка, а ако прекали той неминуемо ще се заприличва на магаре, а делата му магарешки.

Църквата приема виното като вместотип на Христовата кръв.

Лозов лист в езика на цветята е откровение- с непрестанната си веселост ти възвръщаш моята жизнерадост.

Лотос- символизира ред и красота. В Китай се свързва с идеите за покой, съвършенство, духовно и женско изящество, чистота и непорочност, тъй като никога не се мокри от водата, над която се подава. За таоистите е символ на кристализация на светлината, на трансцедентните сили и духовното възраждане. За редица древни цивилизации е свързан с идеите за смъртта, последвана от възможности за възкресение и бъдещ живот.

Според индийските представи, Създателят си почивал върху символа на съвършенството, а много божества се раждат от чашката му. Махараджите на Траванкоре принадлежащи към най ниската каста понякога се издигат до равнището на брамините /раждат се ритуално отново/ от голямо златно лотосово цвете. В Египет е заимстван за форма на капители, олицетворява изгряващото слънце. Ранното християнско изкуство виждало в лотоса знак на бъдния живот.

В Азия и югоизточната част на средиземноморието има същото значение както розата и лилията в Европа.

люляк (Syrinda vulgaris L)- от всяко твое излъчване /действие/ шепне красотата на твоята душа.

Бял люляк- желание- “нека споделим любовта”.

лютичета- символ на откровение, на щастие и обич.

магарешки трън- асоциира се с чувства на досада.

магнолия- благородство.

майчин лист /Pezezаl/ - легенда разказва, че деца сирачета отишли на майчиния гроб и плакали неутешимо. Майката ги съжалила и се върнала от небето, въплътявайки се в малко ароматно цвете. Децата познали душата на майка си и нарекли цветето майчин лист.

мак полски (Papaver rhoeas L.)- кадънка, поради яркия си цвят- пламеница, божанка, пеперуда, от приликата му с женската фигура- булка, невеста, пиш-пиш-кукла, коконка и т.н. Предупреждение за тайна интимна връзка.

В букета стрък от бял градински мак означава сутрешна среща, розов или виолетов са указание за вечерна среща. Алени макове и синя метличина- страсти и мечти.

За мака се споменава в “Илиада”. Древногръцката богиня на земеделието Деметра се изобразява с макова кутийка в ръка. В Пелопонес съществувал град Меконе, което значи град на мака. Според легендата на това място Деметра подарила мака на хората. На богиня Церера се приписва откриването на успокоителното действие на опиума му. Затова нейната статуя винаги се украсявала с макови плодни кутийки. Жреците от нейния храм носели венци от цветовете на това растение. Младият бог на съня Хипноз е изобразяван със стъбло от мак в ръка.Той нечуто се носи над земята с главички от мак в ръце и лее над земята от рог сънотворно… Арабското название на мака е “абуел пит”- баща на съня.

мандрагора- символ на вълшебства, на сили с които човек трябва да се занимава предпазливо.

маргаритки полски- “очите на момата”,...“виждам само вас,...вашите очи”. Символ на вечна любов, сърдечна простота и чистота.

маслинено клонче- знак за добра вест, символ на възраждането /първото дърво възкръснало сред водната стихия на потопа/, на мира. “Надвечер гълъба се върна при него, и ето имаше в устата си пресен маслинов лист” /Бит.8:11/. Пожелание за здраве и устойчивост- “елей от скала кременлиева” /Втор.32:13/. Олицетворение на красота и трайно благочестие- “...като маслина, която зеленее в Божия дом”.

Около старата маслина прорастват филизи от същия корен, за да украсяват и пазят старото, додето то още е живо и да го наследят, когато то умре, оттук и примера, за да се опише семейството на един праведник: “Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти” /Пс.128:3/. Маслината се приема и като символ на издръжливост

От старогръцки мотив молещите за защита пред бреговете на Гърция данайци се надявали да намерят защита и да се спасят от омразния им брак с Египтовите синове с маслинени клонки в ръце е превърнато в знак, /молба за защита/.

Гърците го посвещавали на Минерва. Употребявали го при коронясване статуите на Юпитер, Аполон, Херкулес. Асоциират го с богинята Атина, която според една легенда в спор с Посейдон кой да властва над Атина го създала в Акропола. Тя забила в земята блестящото си копие и от там израсло плодоносно маслинено дърво, което дава богатството и поминъка на цялата страна. От тогава градът е наречен Атина в чест на Атина Палада.

С маслинови венци са окичвали победителите от олимпийските игри В Рим маслинената клонка била символ на богинята на мира Пакс.

В Египет маслиненото клонче е било възприемано като символ на справедливостта. Тутанкамон илюстрирал своята мъдрост с венец от маслинени клонки. Жреците смятали, че маслината е прародител на всички дървета и връзка между небето и земята.

Според ислямското предание забранени дървета в рая били маслината и смокинята, като маслината е била символ на централното дърво. Тя е символ и на човека, светлината и гостоприемството.

мащерка (Thymus L.)- момина или бабина душица, овчарски босилек. Знак на нежна и всеотдайна привързаност, галеща грижа.

меникша- жълта- чувство за отдалеченост, раздяла.

метличина /синя/ (Centaurea cyanys L)- синчец, яновичка, соколче- виж мак, символ на мечти.

мимоза- символ на сигурност, увереност, великолепие, мощ.

мирта /myrtus communis/- За да обрисува месианските времена , пророк Йсаия споменава миртата като знак на радост, приятност /Ис.55:13/.

В Китай, Египет, средиземноморското крайбрежие, Гърция, Рим- тя е символ на мир, щастие, постоянство, любов, семейна хармония, добра репутация.

В Египет е била посветена на богинята Хатор, в гръко-римската цивилизация на Посейдон-Нептун, Афродита-Венера, Артемида-Диана.

Миртата е символ на покръстване в християнската вяра. Емблема на мира. Саксия с мирта в гостната премахва безсънието.

минзухар /мразовец/ (Colchicum L.)- пролетни или есенно цъфтящи растения.

“минзухар цвеке, рано буди.

най рано рани, -Я стани

най рано цъфти синко минзухар

че е минзухару стани, та са разцъфти

макя мащеа че та превари

та си минзухар игличинката”...

Минзухара оприличен на девойка носи народното найменование качунчица:

“устните и- нежен розов цвят”- който носи опасни тайни.

Есенните сортове носят народните наименования кърпикожухчета, пъди овчарчета /когато цъфнат по поляните това подсказва, че времето скоро ще застудява. Знак-подсещане, символ- радост, молба за топлина.

момина /бисерче, любиче, майски звънчета/ и момкова сълза (Convallaria L., polugonatum adans)- знак, пролетно уверение- “...желая вашето щастие”, тъгувам, липсвате ми.

мушкато (Pelargonium odoratissimum et P. Radicula Art.)- /рум. довлекан/ червено мушкато- “мисля само за вас”. Наименованието /пеларгония/ идва от гръцки и се превежда като щъркел, поради приликата на плода му с щъркелов клюн. Ние именуваме мушкатото така защото в каквато и почва да се мушне то се прихваща и от там то е знак на устоичивост, на приспособимост.

мъката на художника-

напръстничета /букет/- мъжествен нюанс, не мога повече да чакам”.

нар (Punica granatum L.)- калинка- споменава се в Стария Завет “Твоите издънки са рай от нарове” /Пес.4:1/.

Яркочервеният цвят на наровото дърво свидетелства за невъздържаност, нетърпение- “искам да бъдете моя”.

От Омировия химн на Деметра- като символ на плодородието има способността да връща душата в плътта. В Древна Гърция е знак на гибелни блаженства.

В християнството червения цвят на нара е символ на кръвта на мъчениците.

Изобразен е в гербовете на Испания, Гренада и Колумбия.

В Рим в ръката на Юнона бил символ на брака. Поради огненочервените ароматични цветове се явява символ на любовта и последвания от плодовитост брак. Невестите носели венци от нарови клонки.

нард- “Докато царът седи на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си” /Пес.1:12/. Ценен като поетично сравнение, обичайно благоухание в баните и на пировете в древността.

нарцис (Narcissus L.)- от гр. narce- наркоза, овчица, в Китай и в Европа символ на егоцентризъм и себеобожание. С Азия с него се честити новата година. В Европа е символ на сън, смърт, възраждане...

Гърците придавали на този символ мистична сила. Според гръцката митология бил син на беотийския бог на реките Кефис и на нимфата Лириопа. Влюбен в собствената си красота, Нарцис презирал жените и полубогините. Нимфата Ехо от несподелената си любов с него като запазила само гласа си се превърнала в скала. Другите му жертви се оплакали на боговете и възмездието не закъсняло. Докато бил на лов Нарцис се навел над едно изворче, за което се погрижила богинята на отмъщението Немезида, видял изображението си, изпаднал в любовен екстаз и страстно пожелал да прегърне самия себе си. Отчаян, че не може да се наслади да прегърне собственото си отражение, той се пробол с меча си. Превърнал се в цвете. Слязъл надолу по стълбицата на еволюцията, което символично показва, че култът към собственото “аз” и самосъзерцанието крият опасност от регресия.

Нарцисът се възприема в средновековната живопис като заместник на лилията и тогава замества цялата и символика и чистота. В Япония нарцисът символизира радост и чистота, в Китай- щастие и закрила за новата година.

За арабските поети той е емблема на изправения човек, на усърдния служител...

На Мохамед приписват думите: “Който има два хляба, нека продаде единия за да купи един нарцис, понеже хлябът е храна за тялото, а нарцисът- храна за душата”.

Уханието на нарциса омаяло Персефона, когато Хадес пожелал да яотвлече в подземния свят.

Емблема на мира.

Знак на почит, символ на студенина.

Нарцис /жълт/- предупреждение- кокетната ти същност прилича на това цвете, което се издига гордо, за да сведе линееща главичка.

Нарцис /бял/- нима искаш да ме унищожиш напълно.

невен (Calendula officinalis L.)- който отбира той къса на еньов ден от този цвят и от други за посветените треви. Възрастните жени най вече знаят защо се използва невена. Момите и невестите за да се предпазят от змеьовете и самовилите носят /закичват/ китка от него. Той предпазва момите от лоши очи, от уроки и самовили...

Невенът е моминско цвете “мила китка невенова”, зримо изображение на “мойто либе-вакъл овен, сред полето цъфнал невен”... Символ на ревност, отчаяние, жестокост.

незабравка (Myosotis polustris with) миозотис- скрита и забулена, постоянство, подсещане, заръка, клетва, знак при раздяла: “не ме забравяй”..., спомени... Англичаните като израз на любов поднасяли незабравки.

нереджа жълта /планинско цвете/-за разтуряне на майчина клетва:

...”да легна под жъта нереджа

та да сбирам лиске от нея,

да ги турам на клетото сърце,

да растурам майкина клетва

та тогай че рожба да си имам”

обичка /Fuchsla L./- знак за предпазливост “имай си обица на ухото”...

обичниче (Thalictrum aguiledidi folium L)- ревнивче

овес (Avena sativa L.)- Йоан /Иван Кръстител според народните предания кълне овеса, защо не застава мирно при кръщението на “Млада Бога”. “Оно трепти хич не стои,

Свет го Иван люто кълне,

...у църква те не носили,

за душа те не месили!

Той е прокълнат и от св.Неделя, загдето не и се поклонил: “Девойка го е проклела:

У църква да се не носи,

Човеци да го не ручат”

А в дупнишко е прокълнат от Св.Георги: “Леле боже мили Боже,

В църква овес не пращай”...

В народните представи по житото иде ръжето, по него ечмика, просото, овесът, виното. На Бъдни вечер в Елинпелинско, Тетевенско и т.н. вземат в джоба си каден овес, за да видят през нощта кой им е на късмет. На Василльов ден момите засяват при дръвника овес за да видят кой момък на сън ще жъне с нея. Символ на предпалавник, непостоянник, в смисъл знам те какво си ама така ми харесваш.

овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris Moench)- дрънкалачка, тракалачка, хлопка, бабини гниди, в Македония дрънкалка. Желание за игрива весела закачка.

олеандър- природата ти е дала само външна красота, завист и блясък.

омайниче (Geum L.)- знак