Ако наличието на черните дупки следва логически и математически подходи то бели дупки също съществуват.
Смята се, че ако черните дупки в една вселена са пространство-време, което само поглъща, това същото пространство-време в друга вселена се проявява като
бяла дупка, която само излъчва.Всички знаем за съществуването на така наречените
"черни дупки".
Замисляли ли сте се, какво става с предметите, които попадат отвъд хоризонт на една черна дупка? През 1935 г. Айнщайн и Розен публикували научен труд, посветен на "чревоядите", т.е. на белите дупки, които още са наричани „мост на Айнщайн-Розен“, с подробно описание на възможностите за преминаване от едно място на друго, съединени с пространствени коридори.
Даденият коридор се състои от два или повече "входа", съединени от "гърло", чрез което става възможно преминаването. Този метод може да се използва за преминаване от едно място на друго както в две, така и в едно направление. Съгласно квантовата физика тези коридори могат да бъдат много непредсказуеми - никой не може да каже къде, кога и по кое време ще се окажат изходите. Хоризонтът на черната дупка поглъща материя, докато хоризонтът на бялата дупка "излъчва" материя, привличайки я.
С други думи, хоризонтът на бялата дупка се отдръпва от падащата към нея материя (което прилича на излъчване). Стига се момент, в който
хоризонтът на бялата дупка се свива до сингулярността, при което дупката изчезва. Това значи, че там, където има материя, не може да съществуват бели дупки.
Бялата дупка се среща само в абстрактния математически свят, при решение на уравнения, описващи „мост на Айнщайн-Розен“ във вакуум. Това представлява черна дупка, свързана с бяла дупка чрез тунел през пространство-времето. Това решение на уравненията обаче няма смисъл в реалната Вселена, защото черната дупка никога не е във вакуум: тя се образува при колапс на звезда, при присъствие на материя.
Съществува обаче теория, според която щом се роди черна дупка някъде във Вселената, вътре в нея става "голям взрив", при което се образува нова вселена.
Тази вселена се разширява в други измерения, отвъд нашите и невидими за нас. Материята, която е погълната от черната дупка в нашата вселена става материя, която изгражда новата вселена. Разширението на новата вселена може да се разглежда като "бяла дупка". Тази бяла дупка обаче няма конкретни координати, а хоризонтът на събитията й съвпада с космологичния хоризонт на новата вселена. Интересна теория, която обаче не може да бъде доказана в момента.
16.09.2010/Блага Димитрова
