Бели денс уикипедия. Пущунски език

Пущу () [pa'to] принадлежи към групата на иранските езици. Разпространен е в южен, югоизточен и северен Афганистан, както и в Пакистан (северозападни гранични провинции, Белуджистан) и в пограничните райони на Иран. Няма точни данни за броя говорещи, но се предполага, че около 40 милиона души по света говорят пущунски. Пущунски е втори по разпространение и значимост сред новоиранските езици след персийския. Той е официален език на Афганистан.

Въпреки че името Афганистан се споменава в историческите извори много по-рано от етнонима пущуни, несъмнено [Pa'to] „пущу“ е първоначалното наименование на езика и на народа, който го говори. Най-вероятния произход на названието [Pa'to], предложен от Маркварт [1], е от староиранско название *Parsuw. Етнонимът пущуни [pa'tn] в такъв случай произлиза от староирански *Parswna-, от корен *Pars-. В староиндийските източници (Pini) Paru- е названието на воинствено племе, живеещо на северозапад от Индия.

Пущу притежава следните гласни: кратки: [a], [i], [u], []; дълги: [], [], [], [], []. [a] и [] съвпадат по произношение в някои диалекти, а [] и [] са преминали в кратки [i], [u] в повечето диалекти. Гласните [] и [] се срещат в литературния език, а в повечето диалекти също преминават в кратки гласни. В отделни диалекти [i] се произнася като [e]. Дифтонгични гласни са [y], [w] и [y], като дифтонгът [y] се среща само в края на думите. Ударението е подвижно.

• Праиранско *a под ударение (обикновено) се развива в пущунско [o], а пред носова съгласна в [u] ( [mor] „майка“, [nm] „име“), но има и случаи на удължаване в []: [plr] „баща“ (*patar-), [ls] „ръка“ (< *dasta-), но [las] „десет“ (< *dasa-). В някои диалекти в Пакистан [o] преминава в [], [] ([mr], [mr] „майка“), а [] се закръгля до [], [] ([plr], [plr] „баща“). Също [] се появява на мястото на [a] ([p] „шест“, [rwj] „ден“).
• Под влиянието на палатална гласна в предната сричка иранската гласна *a си изменя гласежа в []: [wlt] „разстояние“ (< *vtasti-).
• В много случаи [] и [] са резултат от компенсаторно удължаване, дължащо се на упростяване на съчетание от две или повече съгласни (с изключение на k, упростено на твърде ранен етап): [spn] „бял“ (< *spina-), [] „камила“ (< *ura), ['gta] „пръст“ (< *angut).
• Праирански []/[] и [] обикновено преминават в [], което е характерно и за други ирански езици от североизточната подгрупа: [bl] „друг“, ['mnay] „есен“, ['spa] „въшка“, ['ma] „плъх“, но ['wrde] „ориз“, ['wrza] „вежда“.
• Праиранско *ai > [e]: [lew'ar] „девер“ (< *daivar-).
• Праиранско *au > * > [wa]: [rwadz] „ден“ (< *raua-). Това е сравнително късен процес, засегнал и някои заемки от индо-арийските езици: [kwaa] „могила“ (< kt).
• Кратките гласни [a], [u] в начална и средна позиция изчезват: [bn] „наложница“ (авест. hapan-), [dn] „просо“, ['gta] „пръст“ (< *angut), [wa] „крава“ (*gava-), [ml] (диал. [ma'ly]) „кръст, пояс“. Всички крайни гласни са подложени на синкопа, с изключение на [].

• В много случаи в пущунски застъпниците на праиранските лабиалните съгласни [w] и [b] съвпадат напълно. В някои диалекти се появяват вторични протетични [w] или [y-]: [or], (диал.) [wor], [yor] „огън“ (< *ra-) ( [ta] „огън“ е персийска заемка).
• [w] изпада пред [o]: [xor] „сестра“ (но [xwain'de] „сестри“), [tsa'lor] (диал.) [tsa'lwor] „четири“.
• В пущунски и останалите ирански езици от североизточната група иранските b, d, g, са се превърнали във фрикативни съгласни: [wand] „бент“ (< *banda-), [las] „десет“ (< *dasa-), [ar] „планина“ (< *gari-).
• Начални t-, p- остават непроменени. Същото се отнася и за k, освен ако не вторично палатализирано: [t'] „нож“ (< *krta).
• Праиранско * > [ts] в начална позиция: [tsa'lor] „четири“ (< *avar-).
• Беззучните *p, *t, *k, * се озвучават като [b], [l], [g], [dz] в позиция между гласни: [o'b] „вода“ (< *apa-), [sl] „сто“ (< *sata-), но има и случаи на елизия на *t: [wo] „течение, вятър“ (< *vata-), но [bd] „вятър“ е персийска заемка), [rwadz] „ден“ (< *raua-).

В резултат на тези фонетични промени някои пущунски думи се различават значително от иранския прототип: [tr] „чичо“ (< *pitrwiya-), [bl] „друг“ (< *dviya-), [tirg] „петел“ (< *krkya-), [xpl] „собствен“ (< *hwapaya-).

За пущунски са характерни ретрофлексни съгласни: [], [], [], []. Те са възникнали вероятно под влияние на съседните индоарийски езици, където ретрофлексните съгласни са обикновено явление. В пущунски ретрофлексните съгласни възникват на мястото на различни групи съгласни:

• [] < иранско *rt, *sr, *str, tr: [kel] „дърпам“ (< *kart-), [oa] „сълза“ (< *asra-), [] „камила“ (< *ura).
• [] < иранско *r, *r, *zr: [xo] „сладък“ (< *xwarz-), [o] „за Бога!“ (< *zruw).
• [] < иранско *rt, *rd: [z] „сърце“ (< *zrda-), [zya] „жълт“ (< *zarta-), [m] „мъртъв“ (< *mrta-). По този признак пущунски се доближава до иранските езици ормури, парачи и санглечи.
• [] < иранско *r()n: [za] „жерав“ (< *zarna-).

Ретрофлексните съгласни [] и [] имат различна съдба в различните диалекти. В югозападните диалекти те запазват ретрофлексния си характер, докато в други диалекти се сливат с шипящите [] and [], а в северозападните диалекти се сливат с [x] и [g].

Пущунският език е запазил граматичната категория „род“, което го отличава от други съвременни ирански езици (персийски, осетински). Различават се два рода: мъжки и женски. Съществителните от среден род, засвидетелствани в староперсийски и авестийски, в съвременния пущунски език са преминали в мъжки или женски род.

• -(y/g)n (за одушевени предмети): ['n] „камили“, [mull'yn] „молли“.
• -'na: [l'sna] „ръце“” ['zna] „сърца“, [a'sna] ([a'sn]) „коне“, [pla'rna] „бащи“.
• -': [p'n] „овчари“ ([pn], [p]), [xr] „магарета“ ([xar]), [sp'r] „конници“ ([spor]).
• -'na: [ob'n] „кравари“ ([o'b]/[o'bn]).
• -: ['kl] „села“, [sp(n)] „кучета“ ([spag]).
• Неправилни форми: ['wra] „братя“ ([wror]), [z'mn] „синове“ ([zoy]).

• -e: ['wne] „дървета“, [ma'e] „ябълки“, ['lre] „пътища“, [pta'ne] „пущунки“, [ml-we] „пояси, талии“.
• -(y/g)ne: [ny'gne] „баби“,” [tro'r(y)ne] ([trainde], [trore]) „лели“.
• Без изменение в мн.ч.: [r'py] „рупии“, [spy], [sp'ne] „кучки“.
• Неправилни форми: ['la] ([lre]) „дъщери“, [mainde] „майки“ ([mor]).

• G. Morgenstierne. An Etymological Vocabulary of Pashto. Oslo, 1927.
• G. Morgenstierne. The Waetsi Dialect of Pashto. NTS 4, 1930, pp. 156-75.
• G. Morgenstierne. Archaisms and Innovations in Pashto Morphology. NTS 12, 1942, pp. 87-114.
• G. Morgenstierne. "Pashto", "Pathan" and the Treatment of r + Sibilant in Pashto. Acta Orientalia 18, 1940, pp. 138-44.
• G. Morgenstierne. The Development of R + Sibilant in some Eastern Iranian Languages. TPS, 1948, pp. 70-80.
• H. G. Raverty. A Dictionary of the Pak'hto, Pas'hto, or the Language of the Afghans, 2nd ed., London, 1860.